За мавзолея

Извън крепостните стени на антична Сердика се разкриват значителни архитектурни останки, свидетелстващи за изключителното майсторство на античните архитекти. Сред тях са и някои образци на късноантичната гробна архитектура – фамилни мавзолеи, част от вилни комплекси на знатни сердикийски граждани.

Семейният мавзолей, разкрит в столичния квартал Лозенец, вероятно е издигнат през втората четвърт на ІV в. и просъществува до третата четвърт на V в. Предполага се, че тук се намира крайградско имение на високопоставен сердикийски гражданин, в чиито предели попада и мавзолеят. Вероятно в него са погребани той и членовете на неговата фамилия.

В основата мавзолея е изграден от речен и ломен камък, споен с бял хоросан, а зидовете над повърхността са в стил смесен градеж (opus mixtum) – пояси от речен и ломен камък се редуват с триредови тухлени пояси.

Първите сондажни проучвания на мавзолея стартират в края на 1954 г. под ръководството на българският историк и археолог Иван Велков. Разкрито е голямо правоъгълно триделно помещение и част от апсида. Той определя останките като базилика от ранен „сирийски“ тип от ІV в., в която предполага, че се е състоял Седикийският църковен събор от 343-344 г. Поради бъдещо застрояване на терена, през 2001 г. е реализирано ново цялостно археологическо проучване с ръководители Константин Шалганов и Марио Иванов. Разкрити са късноантичният мавзолей, пещ за строителна керамика, ями и съоръжения от късножелязната епоха.

Находки: останки от 8 индивида – 6 възрастни и 2 деца; над 160 монети и златен коланен накрайник.

Най-ценният предмет, открит при проучванията и експониран в залите на РИМ София, е ваза тип Диатрета (vas diatretum) от втората половина на ІV в. Представлява луксозна чаша от два пласта стъкло с ажурна мрежеста украса и фигурално-растителен фриз в кобалтово син цвят. Композицията изобразява Дионисиева сцена, в центъра на която е бог Дионис.

Предполага се, че постройката на късноантичния мавзолей е била едноетажна. Тя се състои от пет верижно свързани помещения с различна големина и план.

Сградата е с Т-образна форма по оста северозапад-югоизток и има външни размери 19 х 21,05 м. Основното южно помещение представлява почти квадратна гробна камера с вход в североизточния ъгъл. В нея са разположени три саркофага. Два от тях са покрити с двускатни капаци с акротерии в ъглите, а третият е с плоско покритие от три правоъгълни плочи.

Значителна част от инвентара в саркофазите е ограбен още през късната античност чрез пробив в коритата и капаците. Гробната камера е конструктивно свързана с централното помещение на мавзолея, което завършва в двата тесни края с големи апсиди. То е предназначено за ритуали, свързани с възпоменания на починалите, погребани в мавзолея. Централното пространство на мавзолея се свързва с триделното преддверие чрез вход с тухлени страници, разположен в центъра на северозападната дълга стена. Самото преддверие включва едно по-голямо централно помещение и две симетрично разположени от двете му страни по-малки, в които вероятно се съхранява инвентар, необходим за провеждането на ритуалите.